Здравей...
Приличаш на мен.
Съвсем еднаква прашинка си.
Избягала от счупеното преспапие си, нали?
Аз тежа 21 грама и съм по-скоро енергия...
И ти си същата, нали?
Искам да те обичам. Може ли?
Както себе си, даже много повече.
Ти ме обичай, колкото искаш.
Но аз се нуждая да те обичам.
Какво ще кажеш да поиграем на тази...
Вечната игра? Живот я наричат.
Но аз си мисля, че е по-скоро пъзел.
И ти ли така?...
Ще залепваме заедно парченцата от света.
Да започнем от вътрешния си космос.
Ще продължим и със външния сън след това.
По-лесно е, нали, бяла прашинке?
По-лесно се живее със сродна душа.
© Ол Todos los derechos reservados