Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите,
мълчи притихнал даже вятъра.
Причините, онези, старите,
без макиаж напускат театъра.
И тъжни паяците в ъгъла,
плетат, разплитат покаяние,
признава ми, че е излъгала,
смалена правда – до дихание. ...