Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
21 sept 2020, 11:13  

Eдничък цвят - за прошка 

  Poesía » Filosófica
255 3 10

Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.

 

Съдбата й така я е орисала,
криле за полет дала - снежнобели.   
Молитвите - сама си е написала.
А църква са й тихите недели.

 

В които свещи пали - с покаяние -
за людете - от алчност озверели.
Отдавайки на злоба и незнание,
косите си - от горест посивели.

 

Дано измоли прошка - от Отеца си.
Дано до грам вината й измери.
Да им прости, сред тръните в венеца си,
едничък цвят - за прошка да намери.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, добри хора! Така е, Стойчо - злобата, завистта, алчността са нелепи. По-важно е това напред, което ни вдига от пепелта и ни показва пътя.
  • Надежда, понякога като ми е нелепо, идвам на твоята страница, за помълча и...пак напред!
    Благодаря ти!
  • Прав е Пиърс, Наде. Много прав!...Удоволствие е да те чета.
  • Тъжно-страстно, скрити емоции като лимонка с изтеглен чек.
  • Бяла душа с бели криле ...а кал - колкото искаш...
    Прегръдка, Наде!
  • Благодаря, Дени!
  • Много е хубаво, Наде!
  • Мнооого точно казано... като непоисканото добро!🌞
  • "Слабите хора отмъщават, силните прощават, а интелигентните игнорират." -
    Джон Пиърс
  • Душата прошка дава, но алчните... те вземат всичко и там, за чужди грехове, само БОГ решава!..
    Усмихнат ден, Надежда!🍀🍀🍀
Propuestas
: ??:??