Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен.
Разсънена отварях аз очи
и всичко лесно беше, всичко можех -
защо отиде си дете, кажи!
За тъжното не искам да говоря.
Петелът ме събуждаше в зори,
а баба милата с любов ме моли:
"Децата вън те викат за игри." ...