Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките.
Едно желание остава неизпълнено.
Детето не тъгува и не плаче...
Рисува птици и цветя и сякаш бърза
мечтите си със дъх да нарисува.
Красиви - като позабравена мелодия
и крехки, като криле на пеперуда.
Едно дете не вярва в Дядо Коледа...
Най-трайното в житейската нетрайност -
с дъха си да създаваш красота.
Без да очакваш благодарност
и просто да живееш във мига...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados