5 ene 2019, 18:34

Едно дълго очакване 

  Poesía » Otra
543 0 2
Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред
оная със косата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??