23 ago 2012, 9:58

Едно кафе без захар 

  Poesía
1589 1 12

               Едно кафе без захар

 

 

Едно кафе без захар,

хора, думи, дим.

Едно кафе без захар,

театър, маски, грим.

 

Едно горчило, мътно и бездънно,

като оникса на пръстена ми сив.

Крие мистика от минало и бъдно,

едно изпих, съдбата нагло пресуших.

 

На масата в чаша твори светове,

в компания на пепел от горящ никотин.

Превръща се окото горчиво във две

огледала за кълбета от цигарен дим.

 

Приканва ме нервно, без захар кафе,

с последната глътка от тъмното.

Отпивам, а то мен изпива дорде-

не видя утайка на дъното.

© Тодор Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искрени благодарности на всички ви!
  • Прекрасно!
  • Теос,впечатлена съм!
  • Пренася въображението в друг свят
  • хубаво
  • Хареса ми. Звучи... особено. И изживяно. Усещам някакъв вътрешен драматизъм, а такива творби тежат на мястото си. Шестичка от мен
  • Ха-ха, вие отново четете между редовете Елена! Благодаря на всички ви
  • Уникално! Много стилно написано, с финес на перото, харесах го! От всичките ти творби, които си публикувал до сега, тази ми харесва най-много! Кафето без захар си е горчиво, точно като живота нали, пълен с мистериозност и необятност... Поздрави!
  • Мерси. Не съм сигурен, че схванах какво искаш да ми кажеш с втората част от коментара, но нищо. Благодаря
  • нещо по- разлино, харесва ми, че не се опитваш да се харесаш,
    така изглежда
  • Неслучайно всяка сутрин си пия кафето без захар, ха-ха! Благодаря ви и на двете.
  • И нека горчи да усетиш вкуса му!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??