26 sept 2007, 15:50

ЕДНО КЪМ ЕДНО 

  Poesía
1234 0 11
А, тръгваше ли?
Май, че те изплаших!?
Прости ми тази женска суета...
И тези куфари -
нали са наши? -
мечтаехме да покоряваме света!
Какво остана?
Взел си, дал си - свърши.
Огнището със пепел се покри.
Как любовта ни нещо я прекърши?
И погледът ми вече не искрИ.
Внезапно влязох - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Минчева Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??