7 mar 2007, 18:56

Едно минало без бъдеще... 

  Poesía
876 0 5
Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усетих в сърцето си болката, гнева и...любовта! Прекрасен стих!
  • Толкова е красиво.....надявам се любовта ти да е била толкова истинска,колкото стиха ти Давай напред!
  • Като идея и замисъл е страхотно. Откъм брой на срички и стъпка можеш да поработиш. Поздрави за написаното !
  • Изключително е.
    Много е хубаво, макар и тъжно Теодора.
  • прекрасно е !
Propuestas
: ??:??