Едно момче изгубило се в мрака,

под тъмните завеси на нощта,

обляно от сълзи стои и чака,

съдбата да му подаде ръка.

Че в късен час зловеща е гората,

из нея бродят страшни същества,

които служат там на сатаната,

и вършат само злите му дела.

И туй момченце казвало се Краси,

едно наистина добро дете,

захвърлено в гората от баща си,

то носи като теб и мен - сърце.

То носи, тука, лютите си рани,

на крехкото гръбченце тежестта,

и тез деца са често неразбрани,

че страдат само в болка и тъга.

Какво да прави, свило се горкото,

премръзнало от кучешкия студ,

от страх заспало плахо под дървото,

заради постъпките на някой луд.

Събудило се на една поляна,

завито в дрипите на стар клошар.

Чуй ме синко, при тебе ще остана,

казал той, не бой се, аз съм ти другар.