Едно момиче стоеше на брега,
едно момиче плаче без утеха,
едно момиче без надежди,
едно момиче без одежди.
То плачеше, а морето отговаряше
като издигаше вълни до небето,
то страдаше, а небето отговаряше,
като изсипваше порой в морето.
Какво бе неговият безутешен плач -
една незначителна капка в морето,
Какво бе неговият раздиращ стон -
един незначителен вик в небето.
Едно момиче плачеше на брега
и се молеше да свърши света...
© Теодора Todos los derechos reservados