Едно огнище някога гореше
ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ
Едно огнище някога гореше,
разпалено от истинска любов,
сърцето ми от радост все туптеше,
щом чуех бабиния благослов!
Посрещаха ме нивите безкрайни
и прашни пътища сред старата гора!
Проскърцва рало... времена потайни,
а сред ливадите все блееха стада!
От шкафа бял усещах аромати
на чубрица и шарената сол,
с която си поръсвахме комата,
по детски сядахме на дървения стол!
Огнището отдавна е застинало!
Обрасли пътища, самотен селски двор!
А детството... и то си е заминало –
следа оставило във синия простор!
© Руми Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...това е добър урок за изводи за нас ,които сме от другата страна на детството....!Благодаря за аромата ,който лъха т твоята поезия...!
-
Благодаря ти, Кръстина, че се отби при мен и прочете стихотворението ми!
Усмихната и успешна нова седмица! -
Оригинален и красиво сътворен стих, посветен на
незабравимия спомен от щастливото, но безвъзвратно
отминало детство... Поздрави и за тъжната лирическа,
и за талантливата й авторка! -
Ренета, Василка, благодаря ви!
-
Ех, тези филии с чубрица и сол! Харесах!
-
Много хубаво!
-
Пламена, благодаря ти!
-
Носталгичен и силен стих!
Върна ме и в моето детство!
Поздрави, Руми! -
Благодаря ви от сърце за прекрасните отзиви, зарадвахте ме много!
Мисана, точно поради тази причина, че днешното детство няма нищо общо с онова, истинско и безгрижно, ме провокира да напиша това стихотворение! Много често си спомням с любов за дните ми, прекарано на село при баба и дядо, там всичко беше истинско!
Радвам се, че и ти носиш това прекрасно чувство в своето сърце! Сърдечни поздрави и от мен!
Исмаил, благородно ти завиждам за това, че живееш на село, благодаря ти, че не подмина стихотворението ми!
Зеленко, радвам се, че точно моето стихотворение ти е повлияло емоционално!
Мая, искрено ти благодаря за поздрава...
Пожелавам на всички, спокойна вечер! -
Когато го чета изпитвам силна носталгия за село. Направо искам да съм там! Браво!
-
Браво, Руми! Живея на село и толкова ме зарадва този стих! Каква картина само! За някои- минало, за мен- настояще!
-
Същите мисли и настроения, които поетично си фиксирала в чудесното си стихотворение, Руми, витаят и в моята глава. Този син простор, за който говориш е последният отдушник за носталгията по миналото и детството.
Сегашното детство няма нищо общо с някогашното, не защото за всеки от нас е изтекло необратимото време, а защото ерата на техниката и компютрите, която символично може да бъде означена с ГМО, не носи романтиката на дворовете с калдъръм, на проскърцващото рало и на дървения стол, на който можеше да се изяде комат натурален хляб, ухаещ на чубрица и шарена сол.
И разбира се ги няма онези съвсем невинни и по детски чисти игри от онова незабравимо време.
Сърдечен поздрав за написаното, с което, като с машина на времето, ме пренесе в незабравимите детски години!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
