1 sept 2017, 8:29

Едно перце 

  Poesía » Otra
442 1 11

              Перце, така прозрачно, бяло,

              погали мойто морно рамо.

              На гълъб някога летяло,

              сега е пух и късче сáмо.

 

              Дали е ястреб страховит

              прекъснал земният му път.

              Или ловец зад трън прикрит,

              окичил си с трофей денят.

 

              А може от гнездо сред пръти,

              кукувица бутнала с крила.

              Оставила яйца да мъти,

              да гледат чужди, нейните деца.

 

              Перце лицето ми погали,

              нахлуха тъжни мисли в мен.

              И тъй сърцето ми нажали

              във края на прекрасен ден.

 

              Понякога и хората така,

              нехайни за човешката съдба.

              Без жал захвърлят родните деца

              да хвъркат, кат' откъснати перца.

 

              Пловдив

              31.08.2017г.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??