1 ene 2021, 17:48  

Едно селце 

  Poesía » Del paisaje
251 1 3

Едно селце върху скалите
наднича долу в пропастта.
И мисля си, че ще политне,
но то спокойно спи в нощта.

 

Във утрото се съживява,
зад зъбера изгрява ден
и чановете вдигат врява -
козар е стадото повел,

 

да търсят край скалите горе
на завет стръкове трева.
Козите вятър ги подгони
и ситнят сбрани от студа.

 

А старец със лапата рине
в нощта натрупания сняг,
но върху тясната пъртина
снежинки се изсипват пак.

 

Дърветата навели клони
от зимна бяла красота
и в тишината птица рони
гирлянди сякаш от снега.

 

Селце високо сред скалите
закътано на този бряг
и вместо него аз политам
във детски спомен с шепа сняг…

 

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??