Разтуптяното сърце денем търси мрак,
А нощем - светлина.
Но не онази светлина,
що огрява цялата земя,
онази ярка, ненагледна -
слънчевата светлина.
А онази тъмна, непрогледна,
щом нощта се спусне над града
и всичко в мрак потъне,
и останат те двама - сам-самички във града.
Как само слънчевата светлина
ще превърне ги във шепа прах,
а вятърът, що бурен и необуздан,
ще разпръсне ги навеки по света.
Но тяхната любов ще оживей,
дори и след смъртта,
защото през деня техните тела
са бели-пребледнели
и положени са в тъмния ковчег,
и чакат да се спусне мрак.
А щом нощта настъпи и появи се пълната луна
те ще излязат живи, но умрели,
от тъмния си гроб
и ще дирят плячка от човешки същества.
Обречени на вечни мъки в царството на Хадес,
Но още чакат на брега на Стикс
безименната лодка да ги отведе
в царството му тъмно и изпълнено с омраза.
Но те ще дебнат и убиват.
Щом на Луцифер се кланят,
ще горят на вечна клада,
но не от огън, а от тяхната изгаряща любов и мъка,
що изпълнила е техните замръзнали сърца.
И те ще останат заедно във Вечността огромна,
защото...
Разтуптяното сърце денем търси мрак,
а нощем - светлина...
И тях ще ги боли, и те ще страдат,
но те заедно ще са и ще умрат
заедно във вечните си мъки,
на горещата си клада от страстта...
© Нели Todos los derechos reservados