23 feb 2006, 16:06

Едно улично куче 

  Poesía
1028 0 6
Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах,
нахраних те с парченце хляб.
Повярва ми! Доверието ти не оправдах!
Не те опазих, мъничко несретниче-
убили те-на някого си пречел.
Застреляли те просто ей така,
без причина-бил си улично псе!
Домъчня ми за тебе! Заплаках!
Стиснах безсилно ръце!
Себе си и другите питах:
Нима сме изгубили свойто сърце?
Убийството е лесен изход,
но съвестта ми се бунтува и крещи!
Те искат малко, само хляб, подслон!
Защо бе хора не им направим дом?

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Те искат малко, само хляб, подслон!
    Защо бе хора не им направим дом?"
    Много силно,наистина,поздравленияАз лично много обичам кучетата,дори си имам едничко вкъщи,и много ги съжалявам тези бездомните,за тях трябва да се погрижат добри и милостиви хора,но за съжаление от тях останаха много малкоАко можех бих си ги взела всичките,но това е невъзможно
  • Раплака ме! Толкова е мъчно! Разбирате ли, нямаме сърца! Те с нищо не ни пречат просто искат една ласка и късче хляб, толкова ли е трудно да им я дадем?! Моля се дано бъдат щастливи ако не в този поне в другия им живот!
  • Радвам се, че не всички сърца са изгубени! Проблема не е малък, а и решението му е трудно за бедната ни държава.
  • И аз обожавам животните и особено ме трогва съдбата на бездомните!6!
  • Благодаря ти! Вълнува ме съдбата на бездомните кучета,а точно това беше много специално. Обичах го истински!
  • Много мило стихотворение! Жалко за кученцето. Обичам уличните кучета. Затова ти пиша 6!
Propuestas
: ??:??