Несретниче мое, мъничко, бяло помня добрите ти, умни очи, гладното ти, кльощаво тяло, скимтенето в което страх личи. Клекнах, нежно те помилвах, нахраних те с парченце хляб. Повярва ми! Доверието ти не оправдах! Не те опазих, мъничко несретниче- убили те-на някого си пречел. Застреляли те просто ей така, без причина-бил си улично псе! Домъчня ми за тебе! Заплаках! Стиснах безсилно ръце! Себе си и другите питах: Нима сме изгубили свойто сърце? Убийството е лесен изход, но съвестта ми се бунтува и крещи! Те искат малко, само хляб, подслон! Защо бе хора не им направим дом?
"Те искат малко, само хляб, подслон!
Защо бе хора не им направим дом?"
Много силно,наистина,поздравленияАз лично много обичам кучетата,дори си имам едничко вкъщи,и много ги съжалявам тези бездомните,за тях трябва да се погрижат добри и милостиви хора,но за съжаление от тях останаха много малкоАко можех бих си ги взела всичките,но това е невъзможно
Раплака ме! Толкова е мъчно! Разбирате ли, нямаме сърца! Те с нищо не ни пречат просто искат една ласка и късче хляб, толкова ли е трудно да им я дадем?! Моля се дано бъдат щастливи ако не в този поне в другия им живот!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Защо бе хора не им направим дом?"
Много силно,наистина,поздравленияАз лично много обичам кучетата,дори си имам едничко вкъщи,и много ги съжалявам тези бездомните,за тях трябва да се погрижат добри и милостиви хора,но за съжаление от тях останаха много малкоАко можех бих си ги взела всичките,но това е невъзможно