28 may 2011, 21:50

Еднокуплетно... 

  Poesía
678 0 6
***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих…
***
Накъсах до обричане лъчите
на път заглъхнал в сянка на дъга
и в най-желаните от всички сънища
покълвах нощем без душа…
***
Окапваха в следите ми пъртини ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??