ЕДНОРОГ

Като самотен еднорог, лутащ се безцелно в тъмната гора,

така и моето сърце, когато ти не си до мен, потъва като във мъгла.

И сякаш този еднорог, вървейки, плаче със сълзи кристални,

в стремежа се да достигне теб, той пада в тез дълбоки ями кални.

И само зарад теб той става и пак напред - устремено продължава,

и дори и в тръни кървави той да върви, усеща, че към теб се приближава.

И знае - усеща те така далеко в този тъмен мрак,

но теб да стигне, еднорогът ще прерови всеки камък, дънер, та дори и храсталак.

Чувства липсата ти, затягаща се около врата му, като от стомана връв,

но пак той има сили тебе да намери, дори облян във сребърната си митична кръв.

Кален, кървав, изморен, издран от тръните жестоки,

да е с теб, той броди през полята черни и широки.

От блясъка останал само неговият златен рог,

но за да докосне твоята ръка, на дявола дори и него би отдал като залог.