31 ago 2013, 12:47

Еднорози 

  Poesía » De amor
5.0 / 4
515 0 5

Угаснали са твоите очи,
довчера светещи като звездици
и плакала си, страшно ти личи,
по миглите ти – уморени птици.

Усмивката ти – вехне в утринта,
а беше нежна разцъфтяла роза,
дълбае тихо рани мисълта,
забива се във чувствата подкожно.

За да обичаш, трябва да си смел,
и няма как да ти строшат крилете,
когато към мечтите си поел -
не хвърляй бисери на страховете.

Налей си болка в чаша самота,
изпий я със доверие към този,
със който ще ловите чудеса -
и нощите ще раждат еднорози...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas