ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб.
Глупака отминавам със насмешка.
Калесвам го – на своята бохча.
По старичкия метод „проба-грешка“
почтително с мъдреца си мълча.
И никога не делнах хляб с мръсници.
И сутрин се събуждам – тих и чист.
И стихчетата мои – светли птици! – ...