Едва ли

Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленица на една сурова съдба.
искам любов без сълзи,
искам душата ми да е спокойна.
Знам, че ще мине време и ще се наситим
ще помръкне радостта, 
ще плаче и не напразно душата ще более,
за истината, за топлината,
за твоите нежни думи.
Не спирай да ги изговаряш,
не спирай да ме даряваш,
не спирай да ме обичаш,
това ме крепи, това ме държи жива.
Очаквам времето да затрупа чувствата,
на душата да й бъде по-леко.
Едва ли, ще бъде мъртва любовта ми.
Едва ли…

Йонка Янкова