11 jul 2024, 1:48

Едва ли... 

  Poesía » De amor
252 0 0
Очите мои ли? За плакане не са.
И любовта мълчи, и оцелява. Някак.
И остаряла още вярва в чудеса,
ако научи нещо, то е как се чака.
Душата моя ли? Присвила е нозе,
брои си белезите... светят в тъмнината.
Каквото даде, даде. Нищичко не взе
очаква любовта – и топла, и позната.
Наивността ми ли? Пак с трепетна ръка,
среднощните минути като котки гали...
Ще оцелее ли? Не вярвам. Не така.
Нима заспа, любов? Преструваш се. Едва ли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??