Едвам

libertasanima (Стела)
123 106

20 jul 2016, 16:58

Poesía

644 0 3

Ще остаряваме - едвам, едвам,

сега сме на по двадесет години,

и мисля си, че мойте пръсти,

са съответните на възрастта ми.

Но ще остаряваме - едвам, едвам,

и сиви нишки ще се стелят по косите ни.

Ръцете набраздени до предел,

ще обикалят орбита на дните ни.

А те ще бъдат тежки, недоспали,

опънати, извити наобратно.

Ще се изгуби нашето величие,

ще се затрием от земята безвъзвратно.

После внуците ще мачкат небосвода,

ще шарят с пръстчетата по природата,

а ние ще приличаме на въпросителни,

които някога наподобявали на хора.

Но сега на по двадесет, и ето,

остаряваме – едвам, едвам...

Отместиш ли с ръка пердетата,

виждаш баби и изпитваш срам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.