22 oct 2019, 22:09

  Poesía
890 6 6
Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!.
Краде и отлита.
Вчера вече е миг,
а годината е изтрита.
Новата - кой ли ме пита?
Идва и всичко размита.
Времето просто лети
и гони своите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??