24 ago 2012, 13:54

Ефирно 

  Poesía » Otra
646 0 3

Безумствен смях от бяло пространство,

в което се взираше бледа луна...

Опитомени камъни, изпръскани с вино,

стенание, жажда и сънна мъгла...

 

Необуздани коне всред порой дъждове,

прииждащи бавно и недочакали

своя потоп- водопад...

 

Забулени хълмове сред мъгли непрорязани,

от които изтичаха пари небесни...

и стелеха свойте ръце бледо- кремави

в небето от звездни, непознати никому песни...

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??