Много его има в мен,
твърде много его.
Хем заема място, хем
ме боли от него.
Да е плевел, с две ръце
щях да го изскубна.
Да е вирус, как да е
бих преболедувал.
Но за него нямам лек,
нито пестициди.
Его е. Като човек
в мен седи и мига.
А жадувам лекота,
пеперуден вятър.
Мъртва всяка суета –
хумус за душата.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Егото е част от нас, но ние не само Его. То може да ни служи като инструмент, ако знаем как да боравим с него, ако не - ни подхлъзва често .. Много хубав стих! Поздрав!