Сърцето ми е твое! Защо го нарани?
Защо го караш нощем за тебе да линее?
От болката любовна най-силно ме боли,
щом споменът отново в душата ми изгрее.
Обичах те безумно, дори сама не знам
как може да изпита човек такива чувства,
да плаче, без да спира, със плач необуздан,
и в свойта обич дива тъй бясно да препуска.
Но ти не спря, нали, не се обърна даже,
една душа за теб превърна се във дим,
простена и едвам успя да ти покаже,
че някъде в света си истински значим!