ЕХ, КАКЪВ ЖИВОТ ЩЕ СЛУЧИМ
Искаш ли да помечтаем
двама в този час,
бъдещето да чертаем
с планове за нас.
Ще си имаме, какво? Кола!!!
С нея ще се преродим.
Непременно ще е бяла –
твоят цвят любим.
Ще имаме и малка къща,
ще я подредим със вкус.
В нея всеки ще се връща
при семейния съюз.
Ще си имаме мъниче,
може би и две.
Момче или момиче?
Дузина по-добре.
Така ще си живеем славно,
винаги ще ни е гот.
Ще стареем много бавно -
напук на трудния живот.
Децата ни пък ще порастват,
вечно правещи бели.
На ръст ще ни надрастват,
но не на белите коси.
Ето… вече са големи,
израснали, щастливи
и сред купища проблеми
са с твоите черти – красиви.
Ще ни ощастливят със внуци
всички до един
и под старите капчуци
и ние с тях ще се родим.
Да броят ще ги научим
и на АБВ-е,
ех, какъв живот ще случим –
ще ни е добре.
А когато внуците
с внуци ни дарят,
ще свиеме байраците,
че време е за път.
После тихо ще угаснем –
първи ще съм аз,
но там отново ще се срещнем
в някой бъдещ час.
Хайде, стига сме мечтали,
с любовта си да вървим,
отгоре път са ни постлали –
за двама ни един.
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados
Къде се изгуби, м?
А, да... и после каквооо???
Радвам се да те видя!