Ех, приятелко, за тебе този път реших
да драсна по някой друг стих.
Мисля си... Чудя се, не е ли време
от нас на света поне малко да дадеме.
От безсмисления живот се уморих,
с миналото си се разделих.
И така ми е добре сега на мене
и за никого вече няма да ми дреме.
Естествено съм обичлив човек,
но няма да съм пионка цял век -
искам аз да съм играча
и да няма правила -
единственото правило е да не плача.
И ти си с мен в тая ролетка,
стига вече сме били марионетки.
Преживяхме с тебе усмивки - чисти и искрени,
изпитахме и чувства необмислени.
Разбрахме много хора на света,
но никой нас не ни разбра.
Сега сме от всякога най-замислени
и желаем да бъдем от греховете си изчистени.
Но щом ще сме дяволи - нека бъдем докрай -
да изберем ада пред фалшивия рай.
Ех, приятелко, много изживяхме
и на грешките на хората се смяхме
и ще продължаваме да им се смеем -
озлобени сме и не можем да го преодолеем.
Променихме се много за изминалото време,
променихме се, ама не ни и дреме.
Сега ще живеем на пълни обороти
и планове за нещо никога вече няма да изработим.
Ще греем с усмивки, ще вършим неща,
които никой друг не е правил по света.
Ние можем и знаем как
да направим от всеки човек глупак.
И преди сме вършили куп лудории -
срама от лицата си отдавна сме затрили.
Ще запазим единствено своето сърце,
до което някой много трудно ще се добере,
защото някой бил е вече там
и е предизвикал голям ураган
от чувства и мисли, и болка голяма,
но това няма да се повтори, няма.
Ще живеем за днес, сякаш няма утре.
Ще живеем с празнота в сърцата си отвътре.
Но това никога няма да си проличи,
ни една сълза няма да проблесне в нашите очи.
Ех, приятелко, какво ни чакало!
А ние сме забили глави в нашето минало...
Сега ще погледнем напред и всичко ще бъде наред -
ти ще бъдеш до мен и аз ще бъда до теб.
(13-14. 05. 2006г.)
© Моника Todos los derechos reservados