Години, години, години,
преглъща деня ей така –
с толкова, толкова дини
в баланс
под едната
ръка.
Толкова, толкова стражи
пазят в невидим обков
няколко, няколко... сажди...
голямата
моя
любов.
Минава, минава, минава
на лятото лудият впряг.
В моята есен изгрява
миражът
на другия
бряг...
© Калина Стоянова Todos los derechos reservados
Поздрави!