22 feb 2019, 15:35

Ей така 

  Poesía » Filosófica
729 6 11
С благодарност към най-добрата ми приятелка Ели за споделената история.
До камъка край стария дувар,
погалено от слънчице добричко,
едно змийче след ледения март
бе проснало снага да се припича.
Не щеш ли зърна го съседът зъл
награбил брадвата си крива, скочи.
Подгонено в пустеещия кър,
из храстите се шмугна смочето.
А той след него бързо изтърча,
преследва го до съхнещата бара
притисна го и миг подир това ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??