12 ene 2010, 12:15

Ежедневието на един... 

  Poesía » Otra
441 0 7

Явно тук проблемът си е мой.

Не се научих вече толкова години

да влизам нечестно във бой

и след боя без бой да си ида.

 

В жега да мръзна, сякаш мечта,

виснала на голи клони,

сетна есенна сълза на вятър,

който винаги е бил отчаян клоун.

 

И винаги е бивал праведен,

според посоката, в която духа,

а аз съм смешният отчаяник,

който даже себе си не слуша.

 

И така ще си върви до края...

Някои от вас със сигурност го знаят.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??