Ежедневност

21 jul 2012, 13:35

Poesía » Otra

557 0 3

Почти приспахме любовта си.

Не я оставихме да диша.

Удавихме се във страстта си.

Сами си станахме излишни.

На излинели, скучни чувства

пришиваме криле красиви,

а от възторзите изкуствени

не знаеме дали сме живи.

Дали са истински сърцата ни,

или измамно бутафорни.

Не съмва вече по лицата ни,

остават мислите ни спорни.

И делникът изглежда спорен –

насън ли е, или напротив.

Все търсим някой отговорен

за всичко. Даже за живота ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Serendepity (Ива Колева)

2012-07-26T12:48:32+03:00

Така е!Прекрасно е!
velikataniki (Николина Милева)

2012-07-22T16:50:46+03:00

Сърдечни поздрави и от мен,Нинкахубав
snake1 (Румяна Назакова)

2012-07-21T14:19:18+03:00

вярно е...и тъжно е...Темата е експлоатирана много от поети,но е при теб странно по ново звучаща..."Не съмва вече по лицата ни,
остават мислите ни спорни."