В обед късен на един април,

              двама тръгнахме да купим куче.

              Планът таен пак съсед разкрил

              казваше,че по-добре е внуче.

              Там ни чакаше във магазина

               в стар кашон,сред кучешка храна.

               Черна топка,стъклена витрина,

               две очи огромни,казващи ела.

               Ден по ден,година след година,

               неусетно стана радостта ни.

               Топъл лъч в човешка люта зима,

                верен страж без подлост и измами.

                Толкоз бързо времето препуска

                 и априли много се редиха.

                 Старостта ръка над нас разпуска,

                 а мечтите вече се разбиха.

                 Днес при мен е кротко притаена

                 с малката муцунка,поглед мил.

                 Аз до нея със глава склонена,

                 благодарен на един април.