Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра.
На висши и нисши не деля хората никога.
Пет дипломи от ВУЗ в джоба си да имам,
човек може да не съм, а демон или кукла.
Всички хора по земята мога ли да обикна?
Душата ми с думи и дела петнят я понякога.
Знаете ли как се перат одеждите на душата?
Колко милилитра болка съвестта прецежда?
Сучим я, по своя мяра, Спиралата на Живота.
Възвишеното за мен за друг е най-ниска кота.
Как ли да опазим взаимно сърцата си – чисти?
Има ли шанс Земята? От крах ще я спасим ли?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados