Аз съм преборващ експериментален вопъл,
протягащ ръка , но не за милост.
Опитвам се да хвана мислите си в шепа,
не мога да ги събера.
Страх - ще ги загубя.
В най - мрачните молби на разума
идваме разкопчани без нашата вяра.
Забравата поглъща всичко,
изстудява нашите сърца -
превръща ги в камък.
Хамелеонски ни кара
да се чувстваме добре,
но човек винаги е подсъден
на своя вътрешен съд.
Дори и да забрави -
ще е осъден от самия себе си.
Не затваряй мечтите в самотен гроб
на своята душа.
Бъди различен тон сред радио-човешка чистота.