Екстаз от ирис и циклама
Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка.
Замръзва адът, след това циклопите нападат.
Подхвърлим ли им вечността,
ще им се стори малко.
Окови медни не тежат по пътя към Едема.
Змия под папратите спи и ябълки сънува...
Подай ми дъх от тежестта и с устни ще го взема,
а по гърдите ти с кутре ключе ще нарисувам.
И точно в полунощ екстаз от ирис и циклама,
космическата празнота с усмивка ще накаже.
Ще пръсна тихите звезди в постелята за двама...
Ще ти покажа Бог и теб ще му покажа.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели ! Хубави вдъхновения да ви спохождат и поезията на живота да ви озарява!
-
Подхвърлим ли им вечността, ще им се стори малко...Много красив стих, Райна! Поздравления!
-
Това много ми хареса... много...
-
Екстаз е поезията ти, Райне! Благодаря ти за удоволствието!
-
Магия и вълшебство си Райне!
Винаги ми е толкова интересно, да откривам нови хоризонти, образи, видения,
размисли, от твоите приказки!
Почувствах се Алиса в страната на поезията, Палечка във вълшебните думи
и Нарния-в един свят на различност, където образитеса са като сенки на спотаени вълшебства!
Точно такава е лириката ти!
Браво Райне!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
