25 mar 2008, 15:57

Екзистенциален спор 

  Poesía » Filosófica
750 0 3
Старица уморена, бледна
до мен веднъж приседна.
И заговори с ведър глас:
Не съм ти непозната аз...
Отърваване от мене няма.
Ще кажа истина голяма..
В живота който ме е срещал,
живее с мисълта гореща,
че него ще застигна също
и после просто няма връщане...
Усмихнах се на старата жена.
Животът има своята цена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??