Ела

Sadboy (Георги)
23 18

20 jun 2006, 7:52

Poesía

1651 1 3

Когато видя твоето лице,

светът внезапно спира.

Как бие лудото сърце -

извън гърдите ми напира.

Като ранен слънчев лъч

нахлуваш в моето съзнание

и дълго, след като си тръгнеш,

усещам твоето ухание.

Без теб денят е скучен,

а стаята е сива.

Как искам всеки ден

да виждам усмивката красива.

Тез нежни, сочни устни -

да допирам всеки час

и тялото да любя - тихо и без глас.

Ела пак приказно създание,

порадвай моята душа,

та буйна страст и пламенно желание -

със теб да утеша.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.