10 jul 2005, 16:55
Ела
Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака,
стените над нас ще се спуснат и стаята ще стане малка.
Всред сенки и проблясъци красиви,
ще бъдем само ние - истински и живи.
Как искам да сме двама влюбени в нощта!
Невинно слети ще прогоним, тази мръсна самота.
Ще ме обичаш и ще те обичам, и няма да съм луда
- ще бъдем двама луди - без заблуда.
А иска ми се да не бях те срещала
и в очите ти да не бях се вглеждала.
Там горят слънца и луни проблясват плахо
ала сърцето ти за мен остава глухо.
А мислех си до неотдавна, че ме искаш,
че с пръстите си можеш океан от мъка да изплискаш.
За теб да съм неземна и красива,
а вече иска ми се да не съм и жива.
Какъв ще е животът ми без тебе?
Живот ли ще е всъщност или бреме?
Ти тръгнеш ли и той ще си отиде
и никога не ще успея да го видя.
Ех, колко глупости способна съм да пиша,
а щеше ми се нещо хубаво да сътворя, да диша,
да живее и от силата си сила да ми подари,
а само огънят гори, гори...
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака,
стените над нас ще се спуснат и стаята ще стане малка.
Всред сенки и проблясъци красиви,
ще бъдем само ние - истински и живи.
Как искам да сме двама влюбени в нощта!
Невинно слети ще прогоним, тази мръсна самота.
Ще ме обичаш и ще те обичам, и няма да съм луда
- ще бъдем двама луди - без заблуда.
А иска ми се да не бях те срещала
и в очите ти да не бях се вглеждала.
Там горят слънца и луни проблясват плахо
ала сърцето ти за мен остава глухо.
А мислех си до неотдавна, че ме искаш,
че с пръстите си можеш океан от мъка да изплискаш.
За теб да съм неземна и красива,
а вече иска ми се да не съм и жива.
Какъв ще е животът ми без тебе?
Живот ли ще е всъщност или бреме?
Ти тръгнеш ли и той ще си отиде
и никога не ще успея да го видя.
Ех, колко глупости способна съм да пиша,
а щеше ми се нещо хубаво да сътворя, да диша,
да живее и от силата си сила да ми подари,
а само огънят гори, гори...
© Емма Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Съгласен съм с Галя!
-
"А щеше ми се нещо хубаво да сътворя,да диша,
да живее и от силата си сила да ми подари,
а само огънят гори, гори..."Историята на света се крие в тези няколко реда... -
Хубаво стихотворение, но като че ли, самоироничната нотка на финала слага поантата.
-
Поздравления за доброто 'свързване' на двата смисъла
Темата за 'Ела',след което темата за разочарованието Справила си се ..Успех Лейди -
страхотно е!!!това е едно от най-трогателните стихотворения,които сам чела!!!!
-
ехх, трогна ме. Благодаря ти че ми направи удоволствието да прочета това.
-
Както винаги много добре. Браво много е хубаво
-
Благодаря и на двете ви! Пепина много си права за двете части
-
Виждам този стих в две части - първата, едно истинско, горещо "Ела", а втората едно разочарование, една несигурност и тъга....Хареса ми!
-
За едно толкова искрено и пламенно Ела... Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
