28 nov 2007, 12:06

Ела 

  Poesía
1238 0 38
Ела! Склони глава на мойто рамо!
Оттекоха пороите, стихиите.
Утихна ураганът на страстта ни,
а сабите прибраха се в каниите.
Децата ни отдавна са пораснали
и вече не остават до полата ми.
Годините се трупат, но прекрасно е,
че още са горещи сетивата ни.
Ела! Подай ръка! Вземи ръката ми!
Студено е. Стопли ме! Прегърни ме!
Кажи ми нещо! Скъсай тишината!
Дори да бъде само мойто име. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??