Ела и прегърни ме тихо,
не искам думи, искам топлина.
да ме докосваш, да те чувствам
и после кротко да заспя.
Прегърнал ме, да те усещам нощем
от нежността ти да ме заболи,
когато се събудя сутрин...
не искам повече мечти!
Мечтах и страдах с постоянство,
погледнах в теб и в мигом спрях
когато си до мен на близо,
не сещам студ, не сещам страх.
Не се налага да се крия,
не се налага да мълча,
напротив – искам тебе да открия
и да не бягам след това.
© Гергана Димитрова Todos los derechos reservados