xenon (Юлиян Петков)
44 18
20 feb 2019, 14:17

Ела Любов 

  Poesía » De amor
491 0 2

Когато все пак утрото настъпи 
и с взлом разбие ми вратата. 
Една сълза промъква се на пръсти
със спомени от стара дата.

 

Тогава съм съвсем наясно вече,
че стъпвам в стъпките ти сáмо.
Залитащ напосоки – ти ми рече:
Ела, Любов! На мойто рамо.

 

И нека си опропастим живота.
Но без по мене ти да тичаш,
любѝ ме страстно! Дори и с неохота.
Любѝ! Недей да се отричаш.
 

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И как може да се люби страсттно, дори и с неохота/нежелание ? Нещо като - отвращаваш ме, но ще те ям с наслада
  • Хареса ми..Поздрави Юлиян!
Propuestas
: ??:??