Не чукай на вратата ми, Любов,
за тебе тя е винаги отворена.
Ела, килимът ми е чисто нов.
И ти си нова, гледаш непресторено.
Кажи сега какво те води тук?
Не си ме посещавала отдавна,
изчезна без следа, дори без звук,
очакваше без тебе май да падна.
Да, нараних си двете колена
на пода, дето всеки ден се молех
да те открия и да те пленя
с усмивката си искрена отново. ...