Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.
Със пръсти слепи и до болка неразбрани.
Вървя към теб надеждно и самотно,
а само сянката ме гледа тъй виновно.
От много други думи бих те разпознала.
Със много изтерзани чувства съм ти пяла.
Гласът ми галеше сатенени стенания,
а ти рисуваше ми огнени вълнения.
Ела, любов!
Стопли ме с дъх на люляково цвете.
Прегърни душата копнееща за тебе.
За тебе ще съм краткост, ...