26 mar 2016, 10:30

Ела ме открадни 

  Poesía » De amor
527 1 5

 

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.

Искаш ме, защото ме позна,
чаровна откачалка, все летяща,
горчиво-сладка, чистичка сълза,
от тлееща, превърна ме в горяща.

Искам в теб, ела ме открадни,
допълвай ме, изгаряй ме до болка, 
жадувай ме, с любов ме награди,
обичам те, обичаш ме... но колко???

Колко ли??? Безумно много...



 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Въпреки изгарящата страст, по детски чисто звучи.
  • Прекрасен стих, Цвети! Гласувам с две ръце за коментара ти долу. За този на Исмаил също!
  • Силата и красотата на жената е нейната слабост, а еманципацията я съсипва!
  • Е то, Маринче, затова мъжете са се превърнали в невести, защото сме станали по-силни от тях и ни приемат или като майки, или като по-силния пол! Почувства ли се една жена, по-силна от мъжа до нея, стреми ли се да му се качи на главата, връзката е обречена, защото до нея ще има един мухльо и нищо повече! Жената винаги трябва да е по-слаба от мъжа и да го чувства по-силен ! Бъдете слаби жени и търсете силни мъже! Благодаря ти!
  • Влюбен до безумие - нищо чудно..., въпросът е защо не отива сама, в кой век са крадели момите..., сега жените са по-силни от мъжете...!!!
    "Искаш мен, ела си ме вземи,
    но няма да ме пуснат никак лесно,
    напук на всички, с взлом ме открадни,
    да изживеем старините интересно."
Propuestas
: ??:??