yeah3 (Стела)
29 17
10 ene 2013, 17:17  

Ела при мен, когато... 

  Poesía
548 0 3

Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.

 

Луната се търкулва на небето,
потапя всичко в сребърни лъчи,
притихнало е върху пясъка морето
и диша кротко с гладките вълни.

 

Нощта е паяжина за мечтите,
прошепнати под черното ù кадифе,
очите ù безбройни са като звездите,
не се страхувай, няма да те издаде.

 

Умело пази всички тайни
под лепкавите пръсти от сребро,
но нощите са винаги нетрайни,
изгубва се по малко черното кълбо.

 

Тръгни в зори, преди лъчите,
тръгни си със кълбото на нощта,
тръгни си и далече от очите
на хората, вземи си любовта.

 

Нощта ще крие твоята пътека,
луната твоя път ще освети,
нощта е топла, сладка, мека,
нощта е паяк в паяжина от мечти.

© Стела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??