27 sept 2005, 6:24

Елегия 

  Poesía
729 0 2
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.

Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.

Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А  небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??