evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
11 ago 2010, 9:34

Елегия за българския Сизиф 

  Poesía » Civil
461 0 4

Български народе скромен,

като Сизиф с товар огромен

десетки векове вървиш

и все нагоре се стремиш.

Там, нейде горе, сред мъглите

те чакат върховете скрити.

Там са обещаното блаженство,

покоят ти и твойто съвършенство -

жадуваната крайна цел.

Вървиш нагоре, гръб привел.

От челото ти пот се лее

и от умора пред очите ти чернее...

Стискаш зъби! Сетни сили ако събереш,

до върха навярно ще се добереш?

Но с тебе "Боговете" си играят,

върха да стигнеш не желаят.

Прибавят към товара нов товар

и ти погаждат оня номер стар -

товарът непосилен долу те повлича,

на нови, тежки мъки те обрича.

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много. Както винаги е прекрасно и приятно, отразяващо истината.
    ! 6 !
  • Е казано е, че последните ще станат първи. А най-вероятно изкупваме тежка карма в тези трудни времена. Нищо не е случайно в живота.
  • Отдавна е време, но тази наша робска психика....
  • Горкият български народ...а дали вече не е време да катурне "Боговете"?
Propuestas
: ??:??