Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной.
Дълбоките рани превързвах
с копривени ризи. А жаби безброй
потъваха в локви от сълзи.
От капките кръв по зеления мъх
сто алени мака изгряха.
Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.
А лебеди нейде летяха. ...